Случай, описан в Решение № 13/09.01.2026 година по търговско дело 20253100900348 от 2025 година на Окръжен съд – Варна.

Решението е публично достъпно чрез онлайн търсачката на ВСС.

Време за четене: 6 минути.

Ситуацията

През 2022 г. земеделски производител сключва с финансова институция договор за финансов лизинг на трактор марка John Deere . През 2024 г. не плаща последните две вноски. Лизингодателят завежда иск и претендира сумата по неплатените вноски, неустойка, законна лихва, както и съдебни разноски. Докато тече делото, земеделският производител превежда по банков път сумите, които ищецът е поискал. Със съдебното решение съдът постановява длъжникът да заплати разноските в общ размер от 9954,28 лв.

Как действа медиацията в подобен случай?

Първият въпрос, който естествено възниква, е дали може да се постигне правно валидно решение на спор извън съда, когато едната страна е кредитна институция. При спорове с банка или застраховател често съществува предварителна нагласа, че тези субекти са „по-силната страна“. Затова много хора дори не разглеждат медиацията като възможен път за уреждане на конфликта. Предположението, че банката има преимущество пред частното лице, автоматично изключва идеята за равнопоставен диалог и за участие в медиация.

Юридическата реалност е различна. И двете страни в подобен спор са частноправни субекти, което означава, че няма никаква пречка да участват в медиация. В отношенията между банка и клиент те действат като равнопоставени страни. Представата за банката като безличен, институционално силен субект често подвежда. В действителност банката е корпорация, представлявана от конкретно лице – реален човек, който управлява имуществото на институцията и има правомощия да води преговори и да сключва споразумения от нейно име. Това прави участието в медиация напълно възможно и правно валидно.

Как би протекъл процесът по медиация?

Преди общата среща, медиаторът се запознава със становищата на всяка от страните. Подробно преглежда съпътстващите документи, представени от участниците в спора – договор за лизинг, допълнително споразумение към него, документи за извършени плащания, съпътстващи споразумения за застраховки, разменените съобщения между страните.

На тази база съставя списък с теми, които да се обсъдят, както и въпроси към всяка от страните.

В първата обща среща се подписва споразумение за започване на процедура по медиация. С този документ страните заявяват съгласието си да участват доброволно и добросъвестно в процеса, с намерение да търсят взаимоизгодно решение. От този момент спира да тече давността за вземането.

Медиаторът планира протичането на срещата, изяснява дневния ред и предлага на участниците да добавят или изключат въпроси към него. Уточняват се основните правила и структурата на дискусията.

След това се пристъпва към последователни изказвания на страните. Медиаторът следи за спазване на уважението, добрия тон и придържането към структурата на разговора. Когато съществен елемент от ситуацията не е обсъден, медиаторът задава подходящи въпроси. Когато участниците се отклоняват от темата на дискусия, медиаторът напомня каква цел се опитват да постигнат заедно.

Когато е необходимо, медиаторът може да предложи срещата да продължи със самостоятелни разговори с всеки от участниците. В тези разговори често се обсъждат детайли, които по различни причини страните не желаят да споделят в общата дискусия. Това може да се емоционални реакции, лични подробности около мотивацията, факти, които страната предпочита да останат извън знанието на събеседника, тъй като се опасява, че може да ги използва в неин ущърб.

Разискването на детайлите около фактите, исканията и мотивите на участниците в спора естествено води към генериране на възможности за взаимно приемливо решение. Медиаторът предлага подходяща обстановка за генериране на идеи и варианти на решения. След създаването на максимално разнообразие от възможности, участниците обсъждат предимствата и недостатъците на всяко възможно решение и ограничават приемливите варианти до няколко на брой. Обсъждат всеки от тях и избират този, генериращ най-голяма обща полза.

Възможно е да се постигне споразумение само по част от дискусионните въпроси или страните да се съгласят да продължат разговора по друго време или в друг формат. Всичко това са желани последици от медиацията, която служи за възстановяване на диалога и възприемане на творчески подход към решаването на конфликти, без значение от властовата динамика между участниците в тях.

Какви решения могат да постигнат страните в този случай?

В случая, който разглеждаме, длъжникът по лизинга е платил дължимото в хода на съдебното дело. Като извод от този факт, може да предположим, че при предварително обсъждане на въпроса в процедура по медиация възможно решение би могло да бъде отлагане на плащането или плащане на вноски. Възможно е страните да уговорят помежду си и друг механизъм на компенсация, според това дали възнамеряват да продължат отношенията си в бъдеще, дали имат други договори помежду си и кои са другите засегнати лица.

Какви са ползите от медиация?

На пръв поглед е видима финансовата последица за длъжника от реализацията на съдебно производство – начисляването на задължения за съдебни разноски, неустойки и лихви в размер на около 26% от стойността на спорното вземане.

За справка: общата сума за неплатените главници на двете вноски е 62 232.82 лв,, сумата на договорната неустойка е 4 364.28 лв., съдебни разноски в размер на 9954,28 лв.; дължи се и законна лихва, чийто размер не е изрично посочен в решението.

Накратко, съдебният процес генерира допълнителни разходи по изпълнение на задължението. В случая те се дължат от получателя по договор за лизинг.

Освен с пестенето на средства, медиацията е полезна с това, че протича в една неформална и предразполагаща обстановка. Фактът, че спорещите проявяват добра воля и се явяват за участие в общ разговор, е първата стъпка към постигането на решение от взаимна полза.

Лизингодателят, от своя страна, би получил по-бързо решение на случая, ако участва в процедура по медиация. Неплатените вноски са от ноември и декември 2024, а решението на съда при разглеждане на делото от една инстанция – от януари 2026. Решавайки спора в медиация, финансовата институция би освободила административен капацитет, който да се насочи към други части от оперативната дейност, например към привличане на нови клиенти.

За лизингодателя трябва да се отчетат и възможните последици спрямо още един актив, който е по-трудно осезаем, но не може да бъде пренебрегнат поради стратегическото си значение. Това е именно търговската репутация.

При повтарящи се случаи на непропорционална реакция, съдебна реализация на права, изискване на неустойки и лихви за забава за относително малка неплатена част от дължимо вземане, това може да повлияе на репутацията му, като създаде имидж на „твърде агресивен подход“. В дългосрочен план, би могло да се стигне до загуба на конкурентна позиция и отлив на клиенти.

Избирайки между алтернативните способи за решаване на спорове, представителите на бизнеса следва да отчитат не само финансовите, а също и възможните репутационни последици от всяко управленско решение.

Тази публикация изразява мнението на автора по коментирания случай и не представлява юридически съвет. Свържете се на посочените контакти, за да обсъдим какви са подходящите стъпки за Вашата ситуация.